5 Things I Hate About Bulgarian Beauty Retailers

Рядко казвам думата "мразя". Още по-рядко чувствам тази така негативна емоция. Но с годините сблъсъци с безумния свят на българския продавач (тире консултант, ама не точно) някак нямам сили да кажа "не харесвам", "не понасям" или "не ми допада". Не, има неща в поведението на българските бизнеси и техните служители, които мразя. Фокусът е върху козметичния сектор, разбира се, но прилики с долуописаните ситуации има във всеки сектор.

Започвам с едно малко уточнение. От години не пазарувам в малки квартални магазинчета заради провинения въс всички гнусни деяния, изброени по-долу. Най-честите ми посещения са в dm, Лили и някои вериги аптеки. Не пазарувам в магазини за селективна козметика (като Douglas и Beauty Zone), а в Пловдив нямаме монобранд бутици на почти нищо (иначе винаги предпочитам тях). За неща, които не се намират в дрогерията и аптеката, залагам на онлайн шопинга от чужбина, при който описаните неприятни ситуации са сведени до минимум.

И така...

1. Лепенките върху опаковките. 
ОК, знам за законите, които налагат на всяка опаковка да има описание на български и цена. Знам и колко съсипани опаковки имам в опити да премахна лепенките. Вносителите лепят описанията, върху тях продавачите лепят цените, след време има намаление и отгоре цъфва още една лепенка... Не може да ми продавате луксозен продукт, от който аз да се боря да премахна цената, да си съсипвам ноктите и да ме е яд, че красивото златисто фолио на опаковката е останало по лепенката.

Има и адекватни начини всичко да е обозначено като хората: лепяща "дъвка", която се премахва без никакво усилие; лепенки, които не са направени от хартия (нещо като найлон е и е супер лесно за премахване); обозначения за цената върху стелажа, а не продукта... Ама не. Мааалко по-трудно е.

2. Липсата на тестери / тестери с изтекъл срок на годност или в нелицеприятен вид. 
Цветна козметика без тестер не се продава. Парфюм също. И не мога да си обясня как тези неща често липсват или са в такъв потресаващ вид, че ме е страх да си ги мацна на ръката (ако холерата все още я имаше по нашите ширини, червилата щяха да я разпространяват). Ароматите на гранясало и мухъл са без коментар.

3. Моментът, в които знам повече за асортимента и продуктите от самите продавачи (тире консултанти). 
Не казвам, че ще съм по-добър продавач - едва ли. Но е недопустимо да се стига дотам аз да обяснявам на персонала какво имат в магазина и как се ползва. А се случва.

В аптеките не очаквам фармацевтите да знаят за продуктите по стелажите за козметика. Очаквам от големите вериги да инвестират в адекватен консултант за тази цел. И много се радвам, че все повече го правят. Истинско удоволствие е да попаднеш на човек, който знае за какво говори и може да ти препоръча продукт без куп глупави коментари и мрънкане. На такова място се връщам, за такова място давам и препоръка на приятел.

4. Продукти с изтекъл срок на годност / отваряни продукти, които са върнати и поставени обратно на стелажа за продажба.
Дори и да сте на светлинни години от автоматизация на следенето за изтичащи срокове на годност чрез софтуер, можете да прегледате наличностите по време на някоя обикновена ревизия. Ако нещо е с изтекъл срок на годност, се бракува и точка. Ако има малко време до изтичането му - може да се предложи с намаление. Но е недопустимо да се оставят негодни и опасни за употреба продукти за продажба!

Или, любимият ми номер - на касата преди плащане винаги отварям продуктите, за да видя дали не са били накацани от нахални мухи, a.k.a. хората от долната подточка. Пред очите на касиерката, разбира се. Ако се окаже, че случаят е такъв, продуктът бива заменян... А на  излизане с периферното зрение виждам как отваряният бива върнат на стелажа от невъзмутимия персонал. До следващия път и някой, на когото не му хрумва да провери дали нещото, за което ще даде пари, не е било "пробвано" от леля Тотка и дъщеря ѝ.

5. И един среден пръст за клиентите, които отварят и се мажат с продуктите за продажба, а не с тестерите. След което ги връщат обратно в стелажа. Спрете се, бе! 
Това е насочено както към въпросните клиенти, така и към консултантите, които подминават такова поведение без последици. Виждала съм и консултанти, които го правят без грам да им мигне окото! Ясно е, че не може за всеки клиент в магазина да има пъдар, но поне малко внимание да се отдели на този проблем...

Блях, чак ми става гадно отвътре от този пост и думите в него, но трябваше да го напиша. Може и да е прекалено, може и да е преувеличено... Не ми пука, всеки път се ядосвам. Затова не се чудете на избора ми на заглавна снимка.

Знам, че и вие имате какво да кажете по въпроса - направете го в коментарите!