Changing the Routine (Blogging Issues 101)

Не ми се беше случвало да си копирам фейсбук коментар като блог пост, но ето че днес се случва. Копирам и разширявам мнението, което изразих под тази публикация, защото смятам, че е редно да обясна очевидната си липса през последните два месеца. Предполагам, някои ще прочетат статията с любопитство, някои ще се припознаят в моя герой, някои ще се подсмихнат, а други - ще се ядосат. Идеята ми е да провокирам мисловна дейност и ако я изразите в коментар, ще ви бъда безкрайно благодарна. Цензурирам само откровени обиди и хейт. :)

Ето оригиналният пост, който предизвика реакцията ми:

Ето и коментарът ми:

Няма да повтарям силното присъствие на няколко очевидни фактора - липса на ясно обозначаване на платените публикации (или такива с предоставени продукти), както и липсата на адекватно отразяване на съответните продукти. 

Ще се включа с нещо, което мен лично като блогър ме успокои през последните няколко месеца. Дадох си доста дълга почивка и си казах, че няма да поствам, докато не почувствам, че отново искам да пиша за нещо - ама силно да го поискам. Отдалечих се малко от блогването и блоговете като цяло за близо месец. През това време забелязах и изместването на PR вниманието към една малка група от блогъри и влогъри (естествена последица от тяхната стратегия и аудитория явно, или поне така се надявам), и това съответно си пролича по намалялата купчина продукти за тест вкъщи. 

Вместо обаче това да ме натъжи или огорчи, то ме накара да се отпусна и най-сетне да се измъкна от рутината (от доста време рутина) "пратено за проба-снимки-тест-пост". Колкото и странно да звучи, но не ми правеше удоволствие да се мацотя, а съм си фен на грима от половината си живот... След месец близо започнах да си купувам отново сама гримове (което също правех доста рядко последните две-три години). И отново чувствам приятен прилив на адреналин да избирам новички неща пред стелажите. :) Странно, наистина оценявам каква късметлийка съм, че съм работила с толкова марки... А сега оценявам колко добре се чувствам без PR пратките. 

MaquiLab определено няма да е същия, няма да е толкова активен. Но никому не е нужен още един блог за козметика. Нужни са ни искрени мнения и хора, заставащи зад тях без натиск (бил той и собственоръчно наложена схема и календар, пари, престиж и т.н.). Автентичност и адекватно отразяване на плюсове и минуси. И по-малко блогококошки, които повтарят едно и също. :)

А сега - малко да поразширя разсъжденията си

На първо място - не искам да звуча неблагодарна. Както казах, още ми е трудно да повярвам, че съм част от блогосферата и имам възможност да работя с марки, които обичам от години (или да откривам нови). Но както всяко нещо, което прекалено много се вгражда в ежедневието, се поуморих и пренаситих. И с тази умора дойде липсата на удоволствие от процеса.

Решението да спра да пиша дори само за месец не бе лесно - обичам да го правя, но осъзнавах нуждата да се дистанцирам. Намерих 200 причини да започна отново, но и 200 причини да променя вижданията си за блогването. Най-вече, да се самоубедя, че не съм длъжна да пиша за всичко изпратено. Да, на хартия си го знам, но на практика... Ами, опитвах се да уважа всеки PR с всичко изпратено, почти навреме. Не ми се получаваше адекватно, затова просто няма да го правя повече. До блога ще стигат само нещата, за които наистина искам да пиша, защото са ме впечатлили (с добро или лошо).

За това наистина ми помага мълчанието на PR-ите напоследък. Всичко като че се измести към една групичка инфлуенсъри (някои от които харесвам доста, някои пък никак). И не е трудно да се види защо интересът се измести така - при някои е визия и фотограф, при други е аудитория, при трети може би е нещо като криворазбран престиж... Работа на PR/маркетинг отдела е да прецени дали даден инфлуенсър върши работа за промотиране на услугата/продукта, както и да измери резултатите от сътрудничеството. Та, от тази гледна точка ще кажа само едно: надявам се маркетинг отделите да си вършат работата адекватно, надявам се инфлуенсърите ни да са наистина инфлуенсъри. Нищо, че отстрани цялата работа ми изглежда малко неадекватна по световните стандарти... Надявам се и да не обиждам някого, между другото, ама не ми е главна цел в живота.

Благодарна съм за всичко, което някога се е изсипало на прага ми. Благодарна съм и че куриерите вече все по-често подминават вратата ми. Общо взето, благодарна съм за това, което имам. Знам, че звучи странно, но наистина се чувствам облекчена от затишието напоследък. Радвам се, че не съм огорчена или натъжена - защото можех и такава да съм. Но не, облекчена съм.

Обмислях да сменя визията на блога, да започна отначало, какво ли не... Само защото усещах, че нещо не е наред. Решението се оказа доста по-лесно, и то е да спра да се притискам сама.

Не на последно място, както вече споделих в ето тази статия, има някои неща, които могат да ме подразнят като читател. Като блогър могат да ме подразнят само две: липсата на автентичност и липсата на адекватно съдържание у "колегите". За себе си съм сигурна, че нито едното, нито другото ме е вкарало в грях. Ако имате друго мнение - коментарите са отворени.

Ще приключа тази тирада с обещанието да публикувам по-рядко тук, но с повече ентусиазъм. Знам, че ще разберете. :)

Разгледайте и останалите постове от серията On Blogging тук!