Hello, my name is Greebo

Когато животът ти поднесе котка, кръсти я Грибо и очаквай да е сладка и гушлива.

Всъщност, това е последното, което човек може да очкава от котка с това име. За тези от вас, които не са чели Тери Пратчет, Грибо е олицетворение на дивотията (вижте тук). Но за наше щастие/нещастие, това беше единственото име, което подхожда на нашият нов малък член  на домакинството.

От няколко месеца с приятеля ми искахме да си вземем котка и само чакахме да дойде сезона на изхвърлените котета (да се чувстват проклети всички, които ги изхвърлят!), за да открием нашето между тях. Така и се случи...

Историята е кратка: по някакъв начин малкият ни герой се озовал на средата на оживен булевард, сляп и с все пъпна връв (едва ли майка му го е занесла там). За късмет, бил намерен от позната на сестра ми, бил прибран и отгледан с най-добрата грижа. А ние нетърпеливо чакахме дребосъка да порасне достатъчно, че да си го вземем вкъщи.

А когато пристигна... Не знаехме с какво се захващахме! Грибо има две състояния - спящо и убиващо. Сладкото черно топче буквално се опитва да изяде всичко, независимо дали диша, мърда или изобщо съществува (бори се и с въздуха). Предполагам, че ще се кротне с времето, но в момента е хаос на четири лапи, който съсипва пердета, кецове и пантофи на воля. Разкошен хаос, в интерес на истината.

Много ще ми е приятно да споделите своите любимци в коментарите - мъркащи, лаещи, пълзящи или каквито ги имате! :)