A Week in Dublin

Откъде да започна...  :) Може би с това, че стигането до Дъблин е вече една идея по-достъпно с помощта на Ryanair, ако нямате против да пътувате 4 часа в консервна кутия с още много рибки. Няма да се спирам обаче на такива детайли, а ще се фокусирам върху преживяванията си от последната седмица!

Предупреждавам, че снимките са много, и някои от тях са от телефона ми/Инстаграм.

Ще започна с лов за снимки по централната част на ирландската столица. Начална точка бе St. Stephen's Green, където безвъзвратно се влюбих в къщичката на пазителя на парка. След като се полюбувахме на зеленината (тучна и сочна като посред лято), се отправихме на разходка по Grafton Street, главната шопинг дестинация на града. Самата тя не е нещо кой знае какво, но приютява безброй марки и магазини - сред които Lush, The Body Shop, H&M и Boots. Интересното в случая са уличните артисти, които се разполагат удобно на различни локации по нея. На няколко пъти чухме доста приятни изпълнения и ако си падате по този тип музика, ще останете очаровани.

Встрани от Grafton обаче се гушат истинските скъпоценности - малките улички със собствен дух и шарени бутици. Неминуемо ще стигнете и до St. George's Arcade, малък flea market, на който ще откриете какво ли не. В уличките се намират и доста приятни заведения.

Разходка по центъра

Като казах заведения, няма да си кривя душата - за нашия стандарт цените са доста високи, дори и на уличната храна. Но това не значи, че не можете да си напълните душата с традиционен Irish Breakfast и апетитен Cottage Pie за по 7-10 евро. Ние ги опитахме в малко уютно заведение в района на купонджийския district, Temple Bar. Типични за ирландската кухня са т. нар. black и white pudding - кръглите резенчета, които са част от ирландската закуска долу. Аз лично не посмях да опитам черния заради състава, но белият се оказа приятен.

Съществуват и местенца като китайския бюфет all you can eat "Ten Thousand World Restaurant" и веригата супермаркети Tesco, така че избор за хапване през деня винаги има, разбира се. Аз лично нямах много претенции към храната, но много се радвам, че нацелих сезона на канелените/тиквени напитки. :)

Връщам се на забележителностите. Сред тях е и Trinity College - определено е място с атмосфера, което си заслужава да се посети. След като минете през входната арка, се открива огромен двор, около който са наредени сградите на университета. Зад него има едно интересно местенце на име The Science Gallery, в което се помещават различни експозиции, съчетаващи изкуство и наука. Ние хванахме Design & Violence, в която имаше доста интересни попадения - машина за самоевтаназия за терминално болни, уред за разгонване на младежи... Все забавни неща.

Дъблин е градът на Оскар Уайлд и ако сте фен на остроумията му, задължително минете през парка с неговата статуя (точно срещу къщата му). Не знам как, но са успели да запечатат неговата иронично-цинична самодоволност в камък... :)

Музеите са нещо, от което очаквах повече. Археологическият ни беше за закуска (където установихме, че и ирландците са крали мумии). Следващиият беше Природонаучният - гигантска експозиция от препарирани животни, която някак успя да ме впечатли най-силно. И то въпреки факта, че не обичам препарирани животни; тук таксидермистите са се постарали да избегнат онова ужасно проскубване и оцъкляне, присъщо за бг експонатите... Друг музей, който ми допадна, беше този на декоративните изкуства - доста голяма сграда с наистина огромна експозиция, съчетаваща интериор от различни епохи, съвременно изкуство, японски кът и буквално какво ли още не.

Музеи

Още втория ден започва да се усеща какво точно е типично за Дъблин. Червени тухли и един особен вид врати - ще ги видите наредени на много места из града, боядисани в различни нюанси и с различна украса, но в един стил. Най-приятната редичка е покрай Merrion Square. :)

А ако се чудите за пъбовете - има ги в изобилие, но ние посетихме само един, The Ferryman. Не съм уау, просто приятно заведение. В Дъблин се намират и няколко забележителни дестилерии, като тази на Jameson, например, както и пивоварната на Guinness. Входовете за тях обаче са неоправдано високи и решихме да ги пропуснем. Някак май попреминах възрастта, в която се въодушевявах от забавления на градус... :D

Типично дъблински

Разчитах много да видя истински замъци, но не ми се удаде. Дъблинския замък е... една кръпка, според мен.

Трябваше да идем с влака до близкото градче Малахайд, за да видим "истински замък", но и там ни очакваше отново нещо доста кукленско като размер, поне идилично и с огромни тучни ливади отпред. В Малахайд си заслужава да се разходите и до пристанището, доста приятно място е. 

Друга еднодневна разходка, която е направо задължителна, е пътеката, свързваща Брей и Грейстоунс. Двете градчета са на около 6км едно от друго и са типични океански бижута. Самата пътека минава покрай океана, като под нея се вие железопътната линия (за разкош). От другата ѝ страна в един момент се разкрива гледка към толкова зелени поля, че направо ти се иска да се потъркаляш в тях. А в Грейстоунс бих живяла, честно казано...

Разходка между Брей и Грейстоунс

Малахайд

Връщаме се в Дъблин. Нещо, което не трябва да изпускате, са ботаническите градини - огромни парници с какви ли не растения, градини с красиви цветя и зеленчукови лехи, алпинеуми... Просто красота. А и имайки предвид скромните температури от около 5 градуса, които ни сковаваха навън, да влезеш в парник с тропически климат си е пълен разкош.

Отделено само с една стена от градините е гробището Гласневин, което също е много спокойно и красиво място за разходка - към него има и музей, а доста от плочите в старата част са реставрирани.

Гробището Гласневин и Ботаническите градини

Финално оставям Financial District - кварталът на големите компании. Успяхме да посетим една доста полезна закуска в The Foundry @ Google, посветена на Analytics. Видях и къде се помещава Facebook за региона (доста често си говорих с хора от тази сграда през последната година...). Във "финансовия" квартал архитектурата малко бяга от типичната за центъра червена тухла, но липсват високите сгради, които надделяват из подобни места в други столици. Като цяло архитектурата в Дъблин е доста еднотипна, дори и новото строителство не ми направи впечатление.

Откъм време ноември ни изненада приятно, като повечето дни беше слънчево, а ръмеж ни посрещна само веднъж. Но беше студено, много при това - просто вятърът пронизва и без шапка или качулка не става. 

Градският транспорт е доста на далавера - за 40 евро получавате Leap карта, с която се движите по всички линии на автобусите, luas (трамвайче) и влаковете в града и из околията. Ще ви направи впечатление, че движението е доста натоварено, а пешеходците не зачитат по никакъв начин червените светофари, което е малко дразнещо. Но това е нормално, тъй като населението на Дъблин е доста повече, отколкото той май може да поеме...

Шопинг

Откъм шопинг се разписах с нещо наистина мечтано - коледния календар на Rituals. Имаше съмнение, че няма да ми се побере в куфара, но все пак успя и не се наложи да хвърлям дрехи! За него обаче няма да разказвам скоро, защото дори не съм го отворила - чака си първи декември. Не пропуснах и Paperchase, откъдето забърсах няколко вида лепящи листчета.

Главните локации за шопинг в Дъблин са Grafton Street, Dundrum Town Centre - един наистина чудесен мол (първата снимка от шопинг секцията), Arnotts и Debenhams откъм department stores, както и някои търговски центрове като Jervis и Stephen's Green. В тях ще откриете малко или много всички големи марки и любими магазини. А и са приятно направени местенца за разходка, когато вятърът ви дойде в повече. Като цяло в момента навсякъде вече е супер коледно, перфектното време за обикаляне по магазините. :)

Половинката пък се заплесна по магазините за комикси и geek джунджурии и си тръгна с куп комикси. На летището има The Loop (Bobby Brown, UD, Clinique и прочие), както и Boots, в който убих малко време и си взех няколко минита - имаше промоция 3 на цената на 2. :)

С това смятам да приключа - надявам се да ви е било интересно и ако имате въпроси, не се колебайте да ги зададете в коментарите. Ще се радвам да ми споделите и своите спомени от Дъблин!