Weekend Getaway: Vila Diva

С немалка тъга си спомням за миналия уикенд, когато за първи път от много време насам забравих за стреса от работата и градския шум. Това се случи на едно местенце на петдесетина километра от Пловдив в любимите ми Родопи, наречено Вила Дива - релакс, айляк и много красота на едно място :)

Всичко започва от един малък понтон :)

Попаднах на вилата, разглеждайки Грабо, и още при първото скролване на офертата попаднах на частта, в която се споменава за липсата на населени места на 20 километра наоколо. Перфектно, грабвам го, пък после ще му мисля кога и как ще се възползвам. Е, месец по-късно се озовах на безумно красивия и безумно разбит път Кричим-Девин в търсене на несъществуваща табела, водеща към вилата. Такава няма нарочно, а единственото упътване е да си следвате GPS-а и да търсите едва забележимата отбивка на около километър след язовирна стена Въча (посока Пловдив - Девин).

Гледката от стаята!

След като намерите отбивката, по малък черен път стигате до малък пристан за две лодки, откъдето с моторница за има-няма минута се озовавате на малко понтонче. Върху нега има скована маса и няколко шезлонга, които само намекват за основните дейности по подобни места. По мъничка пътечка, отново за не повече от минута, сте до самата вила и от там вече започва големия айляк. Щурци, птичи песни и много спокойствие изпълват чистия въздух, а хамаците на полянката само чакат някой да прекара няколко часа в тях. Пред спретната механа ви очаква навес с барбекю, под който да мъдрите живота, вселената и всичко останало, докато половинката ви приготвя порция плескавица или гриловани зеленчуци.

Цялата вила се отоплява от камината в механата, а за електричество се разчита на соларни панели и генератор от време на време. Както отбелязах още на място, това би било перфектното убежище по време на зомби апокалипсис. Само си представете идилията на безброй саксии с цветя, тихото плискане на язовира и песните на птичките, докато някой някъде в града кротко ръфа трупове... Добре де, не си го представяйте.

Вила Дива е на самообслужване, когато става дума за храна (поне засега). В механата има всичко необходимо откъм посуда за приготвянето на хапване за доста хора - ние се случихме с още няколко весели двойки и не почувствахме никаква липса. Вечерта заложихме на скарата, а през деня - на здрава закуска с Lidl-ски гофрети и радостите от живота под формата на охладено вино и ягодки :) Самите стаи не са кой знае какво, но ароматът на дърво и чистичко пране създават мек уют. А гледката през прозореца сутрин е просто разкош за душата!

Незнайно защо, аз се влюбих в едно камионче. За мен това беше акцент, който определяше атмосферата, тъй като беше хем съвсем не на място в цялата планинска идилия, хем допринасяше за нея.

Тук е мястото да добавим възможността да разгледате язовира с моторницата или да покарате кану - имайте предвид, че язовир Въча е прелестен и е едно от чудесата на Родопите, което си заслужава да му се отдели време. Или поне гледайте през прозореца на колата на отиване и връщане, тъй като пътят е панорамен и лъкатуши през две язовирни стени покрай внушителното количество вода и гора.

Вила Дива е прелестна опция, ако ви е писнало от градския шум и искате да се откъснете от света в мисли за себе си и пържолата за вечеря. Определено препоръчвам повече от всеки друг вид емоционално очистително :)

Ще се радвам да споделите в коментар, ако знаете за други подобни кътчета в България - гладна съм за още!