Easter, Ruse, Archeology & Waterfalls

Привет!

Малко със закъснение, но с много ентусиазъм, днес ще ви разкажа за едно пътуване, което направихме със семейството по Великден (все забавям туристическите постове, за да слегнат преживяванията). Дестинацията беше Русе (избрана лично от мен), но по пътя се отбивахме тук-таме - пригответе се за доста впечатления и снимки!

На първо място от хронологична гледна точка се озовахме в Никополис ад Иструм - античен град близо до Велико Търново, основан от Император Траян. Намира се далеч от оживени пътища и е извън населено място (до село Никюп), което го прави изключително спокойно и приятно кътче за разходка. През цялото време буквално се наслаждавах на птичи песни и щурци :) Археолозите са разкрили само част от града засега, но и това е достатъчно внушително количество камънак (както обичам да наричам всякакъв вид разкопки). Интересно е, ако сте любители на историята - а за мен беше повече от приятно като любител на спокойствието.

От там направо продължихме към Русе, което впечатлява още от самото влизане с панорамна гледка над доста сериозна индустриална част. Отседнахме в Хотел Vadis, който се оказа много прилично и приветливо място, буквално няма от какво да се оплача. Персоналът беше много мил и услужлив, стаите са просторни и приятно обзаведени, а леглата са пух :)

Първата ни работа беше да хапнем, озверели от глад след 3-4 часа път - харесахме малка кръчмичка на име Хъшове, предлагаща сериозно меню на приятни цени, пък и с готини котки за компания. Общо взето там си се хранихме и през двата дни, опитвайки се безуспешно да се добрем до обедните предложения :D Търсейки заведението започнахме да осъзнаваме, че името Малката Виена, с което наричат града, е съвсем основателно. Иззад всеки ъгъл изникват къщи, сякаш излезли от приказките. За съжаление (или за радост на изкривените ми представи за красота), по-голямата част от тях са в доста лошо състояние, някои буквално рушащи се. Не знам с какво сърце собствениците или общината са ги оставили да гният, наистина...

От там се отправихме директно към реката. Централната част засега оставям настрана, но е неизбежно да минете от там и да се влюбите във визията ѝ :) За разлика от гледката и усещането, на което се натъкнахме край реката. Може да прозвучи снобско, но бруталния кич и ужас, наречен лунапарк, който се помещаваше на прекрасната крайречна алея, буквално ме потресе. От крясъците, надутата музика и очевадната простотия на мероприятието ми се прииска да живея на Марс. Май ще е по-добре да не продължавам, защото ми се връща гадния вкус в устата.

Чак след като преминах през ужасната тълпа и отидох към речната гара, започнах да усещам истинското спокойствие на мястото, свидетел на милиардите литри вода лениво изтичащи в една и съща посока. Там е спряло - прекрасно спряло. Ще ми се да имах възможност да се полюбувам на това усещане още поне няколко дни.

Вторият ден си бяхме истински туристи - с фотоапаратите, с музеите и всичко :) Тук е моментът и за централната част на града... Разкошна; оживена, но лежерна. Има магазини навсякъде, има всичко в прилични количества, има смях и хора по пейките. Има едно доста пловдивско усещане. Сградите са масивни и от тях определено се усеща дъха на виенските архитекти, работили в града. Градинските части са чудесно поддържани, красивите фонтани работят и освежават приятно... Айляк.

Посетихме два музея - като не бих казала, че са must, но са интересни. Историческият музей съчетава сбирки на праисторически, средновековни и етнографски експонати, както и интересни предмети от бита от края на 19-и и началото на 20-и век. Екомузеят пък е пълен с "любимите" ми препарирани животни (не задруго, просто процесът на препариране им оставя едно ужасно изражение...). В мазето има аквариуми, където можете да се запознаете отблизо с есетра - бих казала доста впечатляваща риба. А на последния етаж пък има сбирщайн от предмети от миналия век, сред които се нахождават някои интересни неща.

На връщане успяхме да нацелим отбивката за село Хотница (планувахме го за отиване, но уви). Там се намират Хотнишните водопади - китно и много красиво местенце, сякаш излязло от някой филм за безлюден остров. Само дето хич не беше безлюдно, а си беше даже препълнено, ако може да се каже така за природна забележителност. Долният водопад е буквално до паркинга и е май най-високият, но над него започва екопътека. Преминавайки по почти отвесни стълби и над лазурносинята вода на по-малки водопади, се изкачвате до горната част на каньончето, образувано от реката. Зор си е (до мускулна треска за мен), а на места е направо опасно - за обект, на който идват толкова хора, е безумно да няма адекватно обезопасяване според мен. Задължително трябва да сте с удобни дрехи, стабилни обувки и да пробвате всяко стъпало и парапет преди да се вкопчите в него. Въпреки всичко обаче си заслужава, защото Хотнишките водопади са райско изживяване :)

Ще ми се да бях отишла до Червен, но бях доста уморена и за него - ноооо, следващ път ще имам сили и ще го направя :) Влюбих се в Русе, с неговите спокойни по пловдивски, внушителни по софийски, китни по великотърновски местенца. Това е град, който определено заслужава внимание и който съвсем не успях да предам в снимки, защото съм заплес.

Като казах великотърновски - и от там минахме за кратко, а за този мой втори по любимост след Пловдив град не съм ви разказвала. По-късно тази година е планирано едно ходене дотам и със свежи снимки и преживявания ще попълня тази дупка. Може да е пак по време на празнични дни - защото, повярвайте ми, да си на път вместо да тъпчеш козунаци е далееееч по-добре!

Коментарите са ваши - ще се радвам да споделите своите пътешественически истории, били ли сте на някое от тези места или... Каквото си пожелаете ;)

P. S. Няколко интересни снимки, направени с телефона на приятеля ми: