Sea / Winter / Sun

Да се върнем назад към един слънчев морски уикенд на морето. И сбъдването на една моя странна мечта - а именно, да празнувам рождения си ден там. От много време мечтая и проклинам (само за малко) факта, че съм родена посред най-студения месец от годината. И аз не знам как успях да убедя приятеля си, но тази година отидохме в Поморие именно на рождения ми ден. И беше слънчево. И беше чудесно :)

Познавам Поморие доста бегло, от детските години и от един спонтанен плаж в промеждутък на стопа между Бургас и Иракли. А, и едно хапване на някаква прословута лавка за морски дарове на връщане от някъде. Знам беседката от клипа на Pomorians, знам и текила бара от там. Последното, за съжаление или щастие, така и не съм открила досега. В крайна сметка, за мен това кратко пътуване си беше интересно впускане в един популярен морски курорт посред зима. Без бански!

Отседнахме в малък семеен хотел на крайбрежната алея, а през прозореца си виждахме онова, което искам да виждам всекидневно - вълна след вълна след вълна... Всъщност, снимката на залеза е направена именно през прозореца, за справка :)

Като заговорих за слънцето, то беше много мило през онези два дни. Времето и обилният слънцевалеж буквално създаваха усещането, че ако си топнеш крачето във водата, и то ще е топло и приятно. Уви, вкочаняващият вятър не беше на същото мнение. Но не се оплаквам, достатъчно ми беше да видя зайчетата по вълните навътре в морето.

Дали някога ще се върна в Поморие? И още как. И отново по същото време, когато градът е пуст, вечер няма с кой да се заядеш по улиците, а котките са накацали навсякъде. Буквално. Имаше котки под стряхата на едно заведение...

И да не забравя да спомена кучето, което беше единствен наш другар в издирването на отворен ресторант вечерта, напразно. Обичам такива места и такива времена.

------------------------------------------------------------

I've wanted to spend my birthday at the seaside for ages and 2016 happened to be the year in which I finally did it. I somehow convinced my boyfriend to come with me to Pomorie so we can have a birthday weekend with a salty twist. Off we were to the seaside at the end of the second week of February...

I vaguely remember Pomorie from my childhood, as well as from an accidental stop while on my way  hitch-hiking from Burgas to Irakli. Oh, and that one time we stopped at Pomorie to eat at some shabby place (the best seafood the town offered, as it turned out).

Anyways, on this trip we stayed at a small hotel - the sea was right across the street and thankfully, the owners of the hotel have decided on gigantic windows. The picture of the sunset above was actually taken from one of the windows... The most amazing view I've ever had. I wish some day I'll be able to wake up and go to sleep with a view like that, wave after wave after wave.

The sun was with us during the whole weekend so it was hard to believe we couldn't just dip our toes in the water and have some fun. It was the chilly wind that reminded us of the time of the year :) However, I think we had the best possible weather. I wonder what it's like when the winter shows its ugly face at the seaside!

The town? Well, Pomorie was quiet. So quiet it was almost creepy. In the evening we got out in search of a place to eat and all we could find was a supermarket. And a dog who walked with us all the way. Cats in Pomorie also deserve their fair share - there were cats literally everewhere, even a few ones perched beneath the roof of a closed restaurant :)

I will go back. Most certainly, at that time of the year again.