How to Excite a Beauty Blogger (PR-friendly)

Днес ще се позанимая с един въпрос от блогърската кухня, който ме вълнува силно - предполагам и не само мен. А именно, как един пиар или бранд мениджър може да вдъхнови блогърите, с които работи? Имала съм щастието съвсем за кратко да се озова от другата страна, но днес ще поразсъждавам от страната на блогъра в качеството си на такъв. Ще споделя опит и идеи за do & don't за съвместната работа с блогъри. И предупреждавам, че това си е едно цяло отворено писмо към хората, стоящи зад бюти (и не само) брандовете в страната!

Номер едно - обичам да ме впечатляват със стилистично издържана и грамотно поднесена информация, и приятелско отношение още от първия мейл. Тъй като кореспонденцията между представителите на марките в страната и блогърите протича основно с мейли, е лесно нещата да придобият сухотата на миналогодишен козунак. За щастие, има начини ледът да се разчупи и по този начин комуникацията да придобие съвсем различен вид - а от това печели и блогърът, в качеството си на ухажван индивид, и пиарът, в качеството си на човек, търсещ да получи популярност за даден продукт. Не говоря за прекалено фамилиарничене, а просто за по-човешки и неформален подход, отколкото при комуникацията с медийни партньори, например :) И за бога, махнете ме от всички мейлинг листи за пресата!

На второ място - с предложение. "Дайте тука сега да ви изпратим едни неща, а пък вие после ще пишете за тях"... Не работи. В свят, в който креативността е най-скъпата валута, колкото по-интересно предложите дадено нещо, толкова по-голям е шансът да получите каквото желаете за него. Какво имам предвид? Накарайте ме да тръпна в очакване с изненада. Както съм споделяла и преди - това е един чудесен начин да събудите интерес и положителна емоция (поне за мен). Или пък предложете предизвикателство, свързано със самия продукт. Това е нещото, което отличава една куриерска пратка от друга :)

На трето място - презентация. Като заговорих за пратки, не вярвам някой блогър да се радва като малко дете на мърляв пакет от куриера, в който директно са изсипани няколко изстрадали червила с надпис Sample или Tester (пък дори и пълноразмерни). Да не говорим, че съм имала доста неприятни изненади вследствие на недобре опаковани козметични продукти... Виж, красиво опакована кутия с панделка е друго нещо. Дори и брандирана торбичка върши чудеса. А когато е придружена от ръчно написана картичка, сърцето ми пее.

На четвърто място - лично внимание. Вниманието да се поинтересуваш от типа кожа/коса/каквото и да е на блогърите, с които работиш (така и така ги рисърчваш, или?...). Няма начин да се търси мнение за боя за коса от индивид, който не се боядисва. Няма начин и да се получи положително мнение за фон-дь-тен, който очевидно не е за тена на получателката. В най-добрия случай няма да последва ревю (фон-дьо-тенът заминава за някоя приятелка), а в най-лошия - ще последва ядосано негативно ревю. Аз лично се старая да пробвам всичко и да пиша за всичко, което получавам, защото уважавам труда на изпратилия го и искам да дам максимално много инфо на читателите си - но понякога просто няма как. От физиологична гледна точка :)

За мен лично е важно целият процес на комуникация, презентация и проба да се превърне в преживяване. А не просто "сделка" продукт срещу съдържание. Тъй като нито пиарът е длъжен да праща (като изключим натиска от централите), нито блогърът е длъжен да пише. Защо тогава всяка страна да не положи усилие нещата да се случат по-интересно за читателите - най-важната част от уравнението?

И може би тук е моментът да спомена, че има елементи от блогърското съсловие, които се изпринцесват в отношението си към бранд мениджъри/пиари - забравяйки, че те не са родени да изпълняват желания, или поне не нашите (а и блогърите съвсем не са принцеси, особено със средния брой последователи в страната). Повтарям, никой не е длъжен да праща на блогърите, а блогърите не са длъжни да пишат. Всичко е въпрос на изграждане на връзка с ултимативната цел и на двете страни качествено съдържание да достига до повече хора. От пиара зависи да впечатли и информира максимално блогъра, от блогъра - да представи адекватно откровеното си мнение :) В крайна сметка, всяка страна сама подбира и носи отговорността за това с кого работи, нали така?

Една добра връзка се гради не само на положителни емоции, така че хлъцванията по пътя са неизбежни. Свидетел съм на не един и два откровени пиар фала, но и на доста блогърски изцепки, без извинение за термина. Сигурно и аз съм правила такива. Позволявам си да съм откровена, тъй като мисля, че е в полза и на двете страни.

Откровеност, максимална обективност и креативност за блогъра, човечност и изобретателност за пиара - това е идеалният случай за мен. Кому е нужно само да отбиваме номера?

След тази тирада, която смятам за необходимост, искам да благодаря на всички бранд мениджъри и пиари, с които съм работила, работя и ще работя. 99% от комуникацията с тях ми докарва изблици на усмивки, а единият процент, както вече се изясни, е неизбежно резервиран за фалове :) И ще се радвам, ако някой профи реши да коментира този пост - макар и по мейл. Бих искала да чуя и мнението на другата страна, тъй като то е също толкова важно. Предполагам, има какво да се каже!

Блогърите също са добре дошли споделят своето мнение и опит. А ще ми е любопитно да чуя и мнението на читателите, които са крайната дестинация на всички усилия в тази дружба между брандове и индивиди :) Общо взето - keep calm & comment!

Разгледайте и останалите постове от серията On Blogging тук!