Да, знам колко е важно за SEO-то, ама ме мързи. Точка.
2. Не share-вам стари публикации в социалните мрежи.
Това даже го работя. Но забравям да си препубликувам стари и интересни материали. Може би трябва да преосмисля тази си неприятна практика, тъй като в архивите има заровени ценни неща :)
3. Пускам постове без внимателна редакция.
О, да. Онзи момент, в който преглеждаш пост от преди три седмици и установяваш, че си объркал името на червилото, за което става дума в него. Цял пост за глупавото червило, а името му е грешно! Гаф...
4. Нямам стратегия.
Пиша когато ми дойде музата и имам време, публикувам също тогава. Т.е. може да е всеки ден от седмицата, по всяко време на деня. Грях, който всеки професионален блогър ще заклейми като провинение за деветия кръг на Ада. Но твърдо държа на принципа, че блогът ми е любимо хоби, в което просто влагам повече усилия. Явно те не са достатъчни да се стигне до осмислен posting schedule.
5. Отлагам публикации заради swatch-ове.
Бих искала да пусна възможно най-скоро поста за новата колекция на Catrice, но ей на - все не ми остава време да направя читави swatch-ове. Затова понякога постовете за новите колекции идват във време, в което те вече съвсем не са нови.
Е, признах си. А признат грях... абе, пак си е грях :) Важното е, че сега всичко ми е пред очите и може би ще ми е по-лесно да се боря срещу тези неща.
А на вас стиска ли ви да си признаете такива блогърски грехове? Ако да, нека коментарите се превърнат в изповедалня :)
Разгледайте и останалите постове от серията On Blogging тук!
Всички от блогърските грехове и аз ги практикувам :D особено първия...
ReplyDeleteА то може е може би едно от най-важните :D
ReplyDeleteПравя ги и аз същите неща. Отдавна се каня да си оправя мета таговете напр., и все не стигам дотам. А за стратегия и дума не може да става - публикувам веднъж на 2-3 седмици, когато ми дойде желанието или имам обработени снимки, които да ми харесат. Но моят блог си е само хоби, нямам амбиции да го правя топ блог, нито съм в достатъчно в България, за да представлявам интерес за PR и представителите на марките.
ReplyDeleteНо да си призная много се зарадвах като ме поканиха за Shedd. Жалко, че нямаше как да дойда, иначе много щях да се радвам да се запозная с теб и всички други бг блогъри :)
Аз също не успях за Shedd - от Пловдив съм и съм мнооого трудна за измъкване до София само заради събитие. Но трябва да си променя нагласата :)
DeleteЕ ти пък... Това да са ти греховете! Аз отскоро си преименувам снимките, мога да кажа, че е също толкова досадно, колкото да ги правя not clickable. Това със шерването на стари публикации при мен не работи, затова съм се отказала. Само не знам какво са swatch-ове? :)
ReplyDeleteSwatch е когато си намажеш червило/сенки/коректор/т.н. на ръката, за да покажеш какизглежда цвета :) Така и не намерих по-подходяща дума на бг!
DeleteТова трябва да го превърнеш в таг. Много е яко. Аз не мога да се вместя само в 5...
ReplyDeleteОоо, не съм го мислила като таг, но - темата и микрофонът са твои :)
DeleteМмм. Ще пробвам да се огранича с 5:
Delete1. Не мога да се науча да приемам блога насериозно. Ужасна кариеристка съм и ми е трудно да се съсредоточа над нещо извън работата. Не мога да го приема дори като хоби, а по-скоро като нещо, което правя само когато наистина няма нищо друго.
2. Обичам да правя творчески паузи. Дъъъълги. Това е сериозен проблем.
3. Нямам нерви да снимам с професионалния апарат и редовно го правя с телефона. Резултатът - абсолютно долнопробни снимки.
4. Много често не пиша абсолютно нищо за продукти, които съм купила или получила и се сещам за това чак когато почти напълно съм ги изхабила и не стават за снимане.
5. Ужасно съм надута и очаквам ПРите да се държат с мен като с някоя благородна особа, което ни най-малко не съм заслужила, но пък си го искам и се фръцкам като не го получа :D
Ииии мога още много да продължавам, но обещах само 5.
Хаххахаха, ама това си е цяла публикация! Разбирам те за снимането - и на мен понякога ми е тегаво, като нямам време, а и не съм особено добра. Но творческите паузи човек си ги заслужава, направо ти завиждам, че ги можеш! Ако не пиша в блога и една седмица (не знам дали скоро се е случвало), и започва едно глождене, една гузна съвест... :(
DeleteСподелям някои от греховете. Доскоро и аз нямах стратегия, но понеже съм ужасно непостоянно, реших че трябва да си наложа някаква бройка постове на месечна база - така поне мога да си позволява "нързелива седмица без постове" и после да наваксам. Но беше много приятно за четене :)
ReplyDeleteРадвам се, че ти е допаднало :) И аз се старая да изпълнявам седмична "квота", но понякога ми е трудно... Особено откакто вдигнах бройката на 4 :D
DeleteМного хубав пост :) Много се се припознавам в него. Правила съм всички неща и някои продължавам да правя. От номер едно, обаче се отказах преди месец и вече религиозно следя за имената на снимките. Schedule ако нямам, значи никога да не напиша нищо в блог-а :) Но понякога просто ме домързява да се занимавам и с това. Снимките - за съжаление това е най-голямата ми болка. За тях трябва светлина, а зимата излизам от вкъщи по тъмно и се прибирам по тъмно. Имам прожектори, но гимнастиките с тези сними са... епични.
ReplyDeleteИ аз се опитвам активно със снимките, в процес на свикване съм да ги преименувам навреме! :) А за светлината те разбирам напълно - две седмици една купчина от неща стоя в ъгъла, докато грейне малко да ги наснимам. И не можеш да ги започнеш, докато не ги снимаш, пълен ужас... :D
Delete