My life has changed. And there's nothing wrong about change.

"And I wasn't the only slave to my nesting instinct.  The people I know who used to sit in the bathroom with pornography, now they sit in the bathroom with their IKEA furniture catalogue."  ~Chuck Palahniuk, Fight Club, Chapter 5

През последната година пред полезрението ми попадат не една и две статии за това как животът се променя, когато минеш от първата половина на 20-те годинки във втората. От една страна са хората, които ревностно защитават студентските пиянства и живота на помощи от мама и тате с мотивацията, че това е "истинският" живот и отвъд него всичко е скучно и сиво и безсмислено корпоративно. От другата страна са хората, които едва ли не с гузно примирение прокламират живота на пълен комплекс витамини в очакване на момента на "голямото чудо", наречено бебе или високоплатена работа или нова масичка за хола от IKEA. Може би повече забелязвам тези статии именно сега (сигурно ги е имало и преди), но точно на 28-мия ми рожден ден някак естествено дойде да се замисля къде стоя аз в този дебат за живота, вселената и всичко останало...

На първо място, смяната на двата режима - университетска свободия и офисния живот, дойде някак напълно естествено и със солиден преходен период, през който изобщо не са страдали нито парти живота ми, нито работата ми. Просто знаех кога какво се прави и си го спазвах без много да му мисля (дисциплина, на която се учудвам в днешно време). В един момент обаче, също толкова напълно естествено, започнах да наблягам повече на почивката след работа, отколкото на баровите забавления.

Ако трябва да съм напълно честна, имаше време, в което петък вечер вкъщи ми се струваше като нещо пагубно за съществованието ми. Безвъзвратно загубено време, което съм можела да прекарам в опити да си чуя мислите и тези на приятелите си, надвесена над чаша по всяка вероятност фалшив алкохол... По тона ми сигурно сами се досещате, че този момент не трая дълго :)

От друга гледна точка, какво ще правя в събота и неделя в момента ми се струва доста по-важно, отколкото какво ще правя в петък вечер. Промяната е извършена и за мен свободното време започва да придобива съвсем различни измерения. Да, обичам да си лежа на дивана и да гледам филми, понякога имам нужда именно от това... Но някак повече обичам да свърша нещо, което да ме накара да си размърдам мозъка. Да пиша, да правя снимки, картички... Най-добре да пътувам - да си мърдам и дупето, и мозъка едновременно :) И както 90% от хората на моята възраст (упс, как звучи само) - мразя факта, че тези моменти са ограничени малко или много до уикенда. Благодарение на 8-часовия работен ден пред компютъра, вечер едва имам сили за излизане, пък камо ли за креативна работа. И в тази връзка - как се гледат адекватно деца в този свят за мен е непонятно... Не че за момента имам някакво желание за деца, де - за мое и тяхно щастие, но наистина не разбирам как се справят родителите на пълен работен ден, особено ако няма мама и тате да помагат с гледането...

Времето на безгрижното обикаляне по барове с идеята, че най-големият ми проблем е намирането на моя мъж и перфектната очна линия вече е минало. И то не защото може би съм намерила и двете, а защото гледам напред със съвсем други очаквания. И с цели, които включват малко повече от бутилка Мента Пещера и перфектното парти. Намерила съм си "своите" неща за разпускане и изобщо вече не ми пука дали някой би ги нарекъл скучни :) Може би именно приоритизирането без външно влияние е знак, че човек помъдрява. Не че отказвам ментата, де. Просто я замествам с Блъди Мери в умерени количества и с доказала се през годините компания.

И така, ако на вас не ви е станало ясно от коя страна на дебата съм, на мен поне малко ми се поизясни. Честит рожден ден на мен и нека си пожелая, а и на всички вас, да имаме времето и възможността да правим нещата, които ни карат да се чувстваме в хармония със себе си.

И понеже съм зачекнала темата - погледнете и тази приятно отрезвяваща статия (горе-долу) по темата :)