A Letter to my Teenage Self

Драга ми 14-годишна Елена,

Усмихвай се повече. И се снимай повече - почти нямаш снимки от тинейджърските си години. Знам, че не обичаше да те щракат, но сега не помниш много неща (е, някои не са и за помнене, де). 

Не пренебрегвай мнението на родителите си - определено се опитваха да те пазят прекалено много, но в много случаи бяха прави. И не си мисли, че като пораснеш, ще спрат да те "тормозят" с грижата си :) И на 27 продължават...

Забавлявай се повече - пътувай повече на стоп, ходи на всички концерти в "Сакса", не пропускай никой фест в околностите. От домашните купони почти винаги ще боли глава, но какви истории има от тях! :) 

Не взимай даскалото насериозно (не че го правиш, де), защото от него май не ти остана почти нищо. И когато стане време да избираш къде да учиш - направи го без да мислиш много, получи се мнооооого добре. И то въпреки, че няма да те приемат това, което искаш. 

Не се затваряй за приятелите си, когато си в дупка. Знам, че не си от най-споделящите, но важните хора са до теб, и досега така. Може би ще ти трябва и това време, но май пропусна доста важни неща заради него. Така че - горе главата и малко повече ентусиазъм, дори и когато ти е криво.

Използвай слънцезащита. Веднага, и без да мрънкаш. И спри да си стискаш порите, и да си пресушаваш кожата със салицилов спирт и прочие силно алкохолни козметични отвари. Ще си лъщиш и това е. И спри да си мислиш, че като имаш 15 пъпки те харесват по-малко, отколкото с 2 пъпки. Все тая е... Също така, експериментирай повече с косата, защото по-късно ще те примързи. 

Сложи токчета и се упражнявай. Да - сега, за да не се мъчиш после. 27-годишното ти аз ти казва да го направиш, защото сега не може да стои и час на токове. Не че умирам от желание, просто и аз понякога искам да съм фръц-фръц. :) 

Наслаждавай се на ваканциите и не ги пропилявай в града. Когато загубиш завинаги тези два месеца истинска свобода, ще разбереш защо Пипи никога не иска да поресне.

Научи се да правиш нещо - пожелай си ролери за Коледа. 13 години по-късно ми се иска да го беше направила тогава. 

Общо взето - наслаждавай се на безотговорността малко повече, въпреки отговорната си от малка личност. Слушай повече неразумната си приятелка Катя и не ѝ вменявай разум :)

До не много скоро, но неизбежно някога!