P+P=P (Prague)

Катя беше в Прага. Без мен, но все пак ми донесе част от нея в снимки и един страхотен текст-разходка, които ще споделя днес и с вас :)

--------------------

П+П=П



Дни преди да замина си мислих, че съм в „лоши отношения“ с писането. Разбирате, онези моменти. Не си говорите, хапете се, затваряте си...белите листове остават бели. След завръщането ми разбрах, че не мога да съм в лоши отношения с нищо, което започва с буквата „П“... Просто не съм ги събрала в едно.

Писане. Път. Прага.

Предполагам, драги ми Смехурковци, сте чели много от онези статии и разкази за пътешествия, освен задължителните „До Чикаго и назад“ и „По пътя“. Ах, от Алеко до Джак! Няма да правя виртуални разходки из Златна Прага. Нито по Карлов мост, нито над гледката на двореца Храдчани, нито под кулата с един от най-старите астрономически часовници в света. Убедена съм, че всеки един от вас ще се възползва от шанса да се почувства истински турист, когато пристигне в града на задъханите вечерни разходки, бирата, абсента, мекото говорене, шарените хора и любовта между Готиката и Барока.

А Прага е стара, златна и дъхаща на приказки чехкиня. Между бирариите, от които изскача войникът Швейк, и кулите, от които ви обстрелва Робин Худ и невинни принцеси крещят за помощ. До парковете, които приютяват ласките на много влюбени (бири) и мостовете над река Вълтава. А градът незабележимо ви наблюдава. Само на пръв поглед е извисил гордо поглед в небето. Той гледа вас, сложил е покривка на масата, отворил е прозореца и е изпекъл от онези зачервени препечени наденички.

 Най-добрият начин да усетиш един град е да излезеш от рамката. Предполагам същото важи и за самото живеене. Отъркайте се хубаво във всички туристи (това е неизбежно, Прага е една от топ дестинациите в Европа), усетете различните им аромати, порадвайте се на богатството и разнообразието от усмивки, говор и излъчвания. След като пристигнете до момента с омайването и малката чашка абсент в бара на господин По, си хванете първото метро и слезте на третата спирка. Ако се объркате, запознайте се с някой и го попитайте къде е най-близкият парк. Ако той не ви придружи, правейки комплименти за добрия ви английски или очите ви :), просто се изгубете из уличките на отдалечените квартали. Представете си, че Ярослав Хашек ви преследва, а зад него мрачно се носи Кафка. После пийте чаша бира и се оближете. Кажете на някой „Добрий диен“, изгледайте финала на световното и научете танца на аржентинските фенове. Ако не сте уцелили времето от годината, винаги можете да си купите един традиционен сладък геврек и да помахате за „Здравей“ на президента, който се излежава на някой прозорец с гледка към замъка Вишеград или Националния театър.

Останалото е дъх и импровизация. И не забравяйте да поемате по малките извити пътечки към Стария град (Старо место). Гледката над Прага, дневна и нощна, ще ви накара да разтворите старите книги с приказки. Ще се радвате на наивизма си и ще премигвате замечтано към слънцето. После петнайсете часа с кола обратно към България ще минат като в транс. И в този транс ще се носите високо над някоя островърха амбициозна кула.

И сега внимавайте. Това, че летите над готическа кула, не означава, че не държите халба дъхава бира в ръка...

П.П- Ако се повозите с лодка по реката, ще спечелите симпатиите на патиците. Особено ако още сте въоръжени с онези сладки гевреци

П.П.П- Намерете CROSS BAR. Не сте попадали до сега в работилница за космически кораби и електро играчки, докато New York Ska Jazz Ensemble свирят ска.

 --------------

Е, мисля, че след това описание няма как да не си помечтаем да стегнем куфарите за Златна Прага :) С Катя си обещахме, че следващия път сме заедно - и вече нямам търпение това време да дойде!

* Текст и снимки: Катерина Георгиева