The Book Post

Месец и нещо след филмовия пост, ето и този с книгите, които препоръчвам с две ръце :) Само да кажа, че това е мноооого малка извадка от любимите ми, просто чета откакто се помня и не спирам. Ако един филм може да ме занимае за час-два, една книга може да ме занимае сериозно (не само физически) дори половин година. Имало е случаи, в които впечатлението се е задържало с години даже...

Но да не се впускам в много приказки, ето и моят списък - започвам със "сериозните" писания, а накрая има и приказки. :)

> "На изток от Рая", Джон Стайнбек. За мен това е Книгата. Препрочитана 3 пъти, ще има и още. Накратко - вечни теми за доброто и лошото, но в човека като микрокосмос. Образи, ненадминати по многопластовост, и наистина засукана история, която грабва от първия страница :) И оставя поле за размисъл дълго, след като сте стигнали последната... 

> "Идиот", Фьодор Достоевски. Още на вълна многопластовост. Тази книга е единствената, която съм чела на Достоевски, и скоро май няма да подхвана друга. Ефектът "удар с мокър парцал" е убийствен, това е все едно да искаш да те гази валяк няколко пъти поред. Затова - ще продължа с този класик догодина...

> "1984", Джордж Оруел. Прочетох я поне няколко пъти подред, когато бях първи курс - трябваше ми за една курсова работа. Ами, не бих го препоръчала това начинание на никой. Това е може би най-силната антиутопия, която съм чела, най-поглъщащата и най-реалната за мен. Неслучайно препратки към нея има в толкова много съвременни източници. Мрачна, изсмукваща и неприятно студена е - и задава въпрос за страха, който май никой не би си задал доброволно. 

> "Нана", Емил Зола. Няма да крия, че любовта ми към френските реалисти и натуралисти се роди не във Френската гимназия, а доста по-късно. Може би защото човек на 16 няма толкова ясно съзнание за мерзостта като понятие, а те дори я провокират. Освен Зола, силно препоръчвам на личностните експериментатори и Ги Дьо Мопасан - с него бих се срещнала на живо, този човек е създал едни от най-отвратителните образи в литературата, няма как да не ми е любопитен.

> "Великият Гетсби", Франсис Скот Фицджералд.  Слагам го тук не заради бума, който филмът предизвика пролетта, а защото пише умопомрачително. Книгата ми е от любимите от гледна точка на изказ - тук езикът наистина оживява.

> Всичко (е, почти, де) на Едгар Алан По. Спада към писателите, които наистина си играят с езика - обожавам стила му и маневрирането с всички аспекти на ужаса. Неговите разкази ме карат да настръхвам, женските му образи винаги са ме вдъхновявали, а невероятната му способност реално да играе по осезанието ми ме удивлява и плаши донякъде.

> Разказите и новелите за Шерлок Холмс, Сър Артър Конан Дойл. Любимец ми е от малка, даже детектив исках да стана заради него :) Много мислене, много съспенс, много загадки и много интересни образи има в разказите за Бейкър Стрийт 221Б. С него започвам и по-леката част от списъка. 

> "Аз, роботът", Айзък Азимов. Още от малка бях "хранена" с фантастика, благодарение на татко. И оттогава си ми остана любовта към нея, най-вече клона, наречен научна фантастика. Споменавам тук роботиката на Азимов, защото, както се оказа в спор с приятеля ми преди време - тя ми е повлияла доста силно. Но всъщност, каквото и да захванете негово, няма да сгрешите! Също, не пропускайте Станислав Лем и Рей Бредбъри. Като заговорих за него...

> "Вино от Глухарчета", Рей Бредбъри. Интересно е, че един толкова изявен (и невероятен) фантаст е останал в съзнанието ми с не-фантастична книга.  А тя трябва да се прочете. Тя е лято, прохлада, лечение на стреса, ужаса, страховете. Тя е детство в подвързия. Прочетете я. 

> "Пътеводител на галактическия стопаджия", Дъглас Адамс. По възможност, вземете в оригинал. Тази книга е уникално съчетание между чудничък хумор и умела игра с... всичко. Не си забравяйте кърпата и - без паника!

> Приказки за Мумините, Туве Янсон. За десерт - книжки с приказки, които аз лично ще чета на децата си някой ден. Толкова са сладки, толкова са реални, не са никак лигави, и аз понякога си ги чета в зимните вечери - повярвайте ми, има на какво да ни научат.


А поезия? Любимци са ми Шели и Коулридж, Бодлер и Верлен, Дън и Уитман винаги ме изненадват, Пушкин и Лермонтов ме разплакват... Много са, а поезия откривам всеки ден, дори докато си браузвам - отнема само момент, както се казва, да спреш и да се зачетеш.

Сигурно се чудите защо няма БГ автори. Ами, ако трябва да съм честна, от българската литературна сцена харесвам силно много малко имена - любимци са ми Далчев, Йовков и Вежинов. Но пък те са ми оставили дори рани в съзнанието...

Последните книги, които прочетох? "Последният континент" на Тери Пратчет (смяла съм се с глас :D) и "Кал, пот и сълзи" на Беър Грилс (той ме изненада с топлотата си, книгата ми остави много готино чувство). Започнах и тетралогията за Землемория на Урсула Легуин.

А сега е време да ми кажете кои са вашите любими книги, книжки, книжлета и дори странички!

Опознайте ме и с другите постове от серията The *** Post!

Запазете този пост в Pinterest